За книгата: 1937 г. / Клод Тилие е роден в Кламси, Бургундия, в голямо бедно семейство, син на механик. Учи със стипендия, дадена му от родния му град в Бурж, Соасон и Париж. През 1821 г. влиза в армията и участва във войната с Испания, две години по-късно е произведен в подофицер. Литературният резултат от шест години армейска служба е дневникът на испанската експедиция. След като свали военната си униформа, той стана учител в училище в Клумси. От 1831 г. той публикува статии в опозиционния вестник "Индипендънт", които му донасят известност и същевременно привличат вниманието на недоброжелателите към него. От 1841 г. Тилие редактира вестник "L'Assossiation" в Невер, а когато. скоро престава да се публикува, той публикува поредица от двадесет и четири брошури, а след това още една от дванадесет. Славата на Тилие нараства; ентусиастите го наричат ​​модерен Рабле, наследник на Монтен. Смъртта сполетява писателя във възход; той умира от туберкулоза през 1844 г. Автор на трогателни памфлети и четири романа: „Бел-Плане и Корнелий“, „Как се страхуваше канонът“, „Как се страхуваше капитанът“ и накрая „Чичо ми Бенджамин“ (1843). Последният стана най-известната творба на Тилие; той се основава на филмите на Едуард Молинаро „Моят чичо Бенджамин“ и Георги Данелия, които направиха тъжната и много забавна филмова комедия „Не плачи!“, Грузинска по обстановка, но точно предаваща духът на френския литературен първоизточник. И двата филма излизат през 1969 г.